Професионализма

„Полезно за родители“

 

Днес, леко ще открехнем вратата на една много широкообхватна и важна тема в развитието и израстването на нашите деца като личности, хора - развиване на емоционална регулация и в последствие - емоционална интелигентност.

През последните 20 години все повече се говори за емоциите, за тяхната важност и значение. Учените са установили, че около 80% от успеха в социалната и личната сфера се определя именно от нивото на развитие на емоционалния интелект и едва 20% от всеизвестния IQ – коефициент на интелекта, измерващ умствените способности на човека.

 

В настоящата публикация ще започнем с едно качество, което, все още голяма част от обществото, приема за положително – перфектността или перфекционизма, или стремежът към постигане на съвършенство, на най-доброто?! Според кого?! За какво?! За кого?! И?!

Правенето и признаването на грешки е важна част от израстването ни като личности и членове на обществото. Когато обаче се стремим да бъдем прави въпреки всичко, ние се лишаваме малко или много от преживяванията, които се отдалечават от нашите модели на света.

Според психолога Сара Еган, перфекционизмът е като нишка, преминаваща през целия спектър на психичните разстройства. "Съществуват проучвания, които показват, че колкото по-големи перфекционисти сте, толкова по-голям брой психични проблеми се очаква да имате", споделя тя пред BBC.

Стремежът към съвършенство и самоподобрение е често насърчаван в съвременния свят. Но макар и това да е хубаво нещо, някои психологически изследвания показват, че този стремеж може да донесе и много вредни последици.

 

Какво се случва с децата, към които се подхожда с високи очаквания, или пък се очаква да бъдат перфектни, или пък растат с перфекционист /т.е. поне единият от родителите е перфекционист/.  

И Защо терапевтите съветват: „Да учим децата на щастие, не на перфекционизъм.“

 

Всички се радваме, когато децата ни получават признания и постигат успехи – в училбище, в спорта и навсякъде другаде. Когато премине границите на разумното обаче, стремежът към добро представяне може да се окаже разрушителен за крехкото детско съзнание.

Феноменът е познат на психолозите като синдром на отличника – състоянието, в което детето си поставя прекалено високи цели и се стреми да ги постигне на всяка цена и да изпълнява всяка задача перфектно и безгрешно, като в този си стремеж забравя или пренебрегва останалия си живот – спира да общува с близките си например, не се храни редовно, не спи добре. Разбира се, ако детето проявява инициатива и интерес да се учи по собствено желание, ако го прави с любознателност и здравословна амбиция, в това няма нищо лошо. Не за това става дума обаче. Децата със синдром на отличника се чувстват задължени непрекъснато да получават добри оценки, и да са по-добри от всички останали, за да заслужат одобрение.

Практиката на много психолози и семейни терапевти показва, че „Когато се опитваме да отгледаме перфектни деца, получаваме деца с депресивни разстройства.“

 

Как можем да променим това?!

Предлагаме ви няколко на пръв прочит много лесни и прости, но повярвайте важни и постигат резултати.

Започнете промяната от себе си. Може и да се случи трудно и по-бавно отколкото сте очаквали.

Но… както казват хората, хубавите неща се случват бавно, и с търпение.

Уважавайте тяхната индивидуалност, оставете собственият вътрешен глас да говори и се тревожете само за щастието им.

Ако родителите се радват на успеха на детето си и го поощряват за него, без обаче да го възприемат като непременно условие за любов и признание, то ще израсне със здравословно и позитивно отношение към труда и постиженията, които той носи.

Най-важното за децата тук и сега: радостта от настоящия момент.

Като родители, желаем най-доброто за децата, но се изисква да поддържаме баланс. Те трябва да имат възможност да се насладят на детството.

Бъдете внимателни по отношение на очакванията и защитавайте децата

Помогнете на децата да оценяват постиженията, да оценяват резултатите от упорития труд, а не – да се чувстват унизени, ако не са постигнали всичко, което са искали да направят.

Надявайте се на най-доброто, но приемете, че всеки прави грешки

Насърчавайте толерантността, разбирането, увереността и здравословното усещане за самооценка. Ако сте спечелили доверието на детето, то ще споделя своите съмнения и грешки. Това е специална привилегия, на която не се радват мнозина.

Научаването на децата на щастие, а не на перфекционизъм, представлява жизненоважен проект за всеки човек – майки, бащи, учители и дори социални институции.

 

Използвани материали от:

https://www.eiacademy.bg, https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Tamnata-strana-na-savarshenstvoto_122706.html, https://pedagogika.bg,