Синдром на българската майка

Из „Митове и реалности“: Синдром на българската майка – наистина ли това е нашата почва?!

 

Тревожността, контролът, перфекционизмът сякаш са отличителни черти на българската майка. Сякаш сме закърмени, че щом си майка, то трябва да се тревожиш за децата си, да контролираш всичко да бъде безупречно и да се стремиш да бъдеш идеална, за да отглеждаш идеални деца. Сякаш, ако не се тревожиш и не се стремиш да контролираш всичко и да си перфектна, това означава, че не те е грижа за децата ти и не правиш най-доброто за тях. Нещо такова битува в нашата родна народопсихология.

Напоследък у нас се появява едно ново поколение далеч по-спокойни майки, осъзнали, че с контрол и перфекционизъм нищо добро не се постига, но дори и тези нови за българските ширини майки, трудно успяват да удържат на тревожността, която цялото общество им вменява, например: „Защото детето плаче (или защо не спи/ защо му тече носът, защо още не говори и т.н.)? Как така не знаеш? Нали си му майка? Ти трябва да знаеш и да се погрижиш да оправиш нещата!

Понякога повишената тревожност на майката не се проявява по отношение на детето, а в други нейни лични аспекти. Трудно е да си жена в България, в общество, в което хем си равна на мъжа, хем не съвсем. Една част от днешните мъже вече започват да осъзнават концепцията за равенство и да поемат равностойни със съпругата си отговорности за децата и дома, но в по-голямата си част все още смятат, че си има женска работа, в която те нямат място. В същото време очакват от жена си да носи, ако не равен, то все пак значителен дял в общите финанси и да ходи на работа наравно с мъжа.

 

От къде идва тревожността на българската майка?

Коментарите са събрани от жени, майки.

 

„Днешната жена в България хем се налага да работи на пълен работен ден, хем да си гледа децата и ако не дай си боже не изкарва пари или нещо с децата не е наред, нея обвиняват в несправяне, некомпетентност, мързел. Все още в обществото ни, когато нещо с малко дете не върви наред общото мислене е: „Това дете майка няма ли си, че е така изпуснато?“ – рядко на някой му хрумва да се замисли това дете баща няма ли си, сякаш ролята на бащата е да ходи на работа и да носи пари вкъщи и с това се изчерпват задълженията му, а всичко останало е паднало върху плещите на майката, включително да работи наравно с мъжа си. Как да не бъде тревожна в такава ситуация?“

 

„Тъй като правим сравнение със страните в Западна Европа, там още преди едно-две поколения мъжете са започнали да участват активно в отглеждането на децата и домакинството и днес за бащите е нормално да готвят, да отглеждат децата, да чистят дома. Ние тук в България се бием в гърдите, че сме европейци, но народопсихологията ни си е още Ориенталска. Повечето от бащите ни някога, нито веднъж, не сменяли пелени и са очаквали жена им да е сготвила, когато се приберат вечер, а за голяма част от мъжете днес все още е смущаващо да не ги видят съседите как простират…“

 

И да вметнем също, че на Запад, за сравнение, много жени преминават на половин работен ден или остават у дома и стават домакини, когато мъжете им имат натоварена кариера и върху жената пада изцяло домакинството и грижите за децата. Никой не очаква жената едновременно да работи на пълен работен ден и да се грижи за децата и домакинството. Много жени на запад имат домашни помощници, които чистят дома и детегледачки, които да помагат в отглеждането на децата. В България стандартът на живот е доста по-нисък и много малко са семействата, които могат да си позволят жената да работи малко или никак или да плащат за жена, която да помага вкъщи.

Българската жена поема върху крехките си плещи да работи на пълен работен ден и сама да върши цялата „женска работа“ и пълна отговорност и за отглеждането на децата. Докато мъжът и е зает само да работи. Като многоръкият Шива българската жена се опитва да тъче на сто стана, при това безупречно, при това успешно. И изпада в тревожност. Та как ще успее да носи толкова дини под една мишница?! Та как ще й стигне времето и капацитета за всичко?! Как ще бъде успешна и в работата си и с децата си, и в домакинството, като от никъде помощ не идва и с всичко трябва да се справя сама?!

 

„Опс, грешка – помощ идва, но само от страна на бабите. Един виц (който за съжаление не е виц, а истина в голяма част от българските семейства) гласи, че няма смисъл да се тревожим за това как ще растат деца в еднополови семейства, след като вече са разрешени еднополовите бракове, защото в България от поколения децата се отглеждат в еднополови двойки и всичко си е наред. В България масово децата се отглеждат не от двамата си родители, а от мама и баба. А този тип еднополова двойка майка + баба в голяма част от случаите генерира голяма тревожност и води до проблемно развитие при децата.“

 

Има разбира се и изключения от правилото, но в по-големия си процент вместо на адекватна помощ и подкрепа, българската майка се сблъска с тревожна контролираща перфекционистична баба, която в битов план може и да помага, но в психоемоционален план често успява да сломи и малкото спокойствие и баланс, който майката е имала и да залее пространството с тревожност, контрольорство и перфекционизъм.

 

Когато майката е оставена сама да носи отговорност и да поема всичко, свързано с децата, когато бащата е погълнат изцяло от своята работа или счита отглеждането на децата за “женска работа”, контрата поемат децата. Те растат без нужното им внимание и подкрепа, отглеждани от нервни, тревожни жени, които не могат, колкото и да се напъват да им дадат спокойно любящо отношение. И децата започват да проявяват проблеми. А проблемите им още повече задълбочават тревожността на майката, която вижда, че явно не се справя добре, щом децата не са здрави и спокойни.

Интелигентните съвременни майки много добре знаят от какво се нуждае едно дете, но съзнават, че в тревожността и преумората си не могат да дадат на детето нужното и се раздират от вина и гузна съвест, за това че не са добри майки за децата си. А вината само подсилва тревожността. И така се завърта един омагьосан кръг на тревожни майки с тревожни деца и липсваща адекватна роля на мъжа вкъщи.

 

Как да решим проблема?

 

Темата е дълбока и не очаквайте да я разрешите от раз, но е важно да си дадете сметка къде са корените на проблемите ви и ако искате да отгледате здрави деца и да имате самите вие щастлив и пълноценен живот, нужно е да започнете да градите здраво семейство. Защото тревожността, стремежът към свръхконтрол и перфекционизъм на повечето български майки не са проява на лудост от тяхна страна или склонности към вманиачаване, а естествена последица от един изтощен, напрегнат и изпълнен със свръх отговорности живот, в който жената поема по-голямо бреме, от това, което е по силите й и е нужно да носи и към нея има поставени свръхочавания от страна на самата нея, на партньора, роднините и цялото общество. В ненормална среда човек не може да остане адекватен за дълго.

Проблемът е, че от това страдат всички. Най-голям проблем е, че цялата тази тревожност, напрежение, конфликти, и свръх очаквания и контрол се стоварват върху крехката психика на децата. А детската психика не може да понесе това и от прекомерния стрес и ненормална среда детето или започва постоянно да боледува (защото няма как да имаме стабилна имунна система, когато живеем в стресова среда) или започва да проявява страхове, или поведенчески проблеми, хиперактивност, нощно напикаване, гризане на нокти, заекване и цял куп други проблеми, за които можете да мъкнете детето от лекар на лекар и от психолог на психолог, но никога няма да бъдат до край разрешени, ако продължавате да отгледате детето в прекомерно напрежение и липса на спокойствие и лекота у дома.

За да решите проблемът първо спрете да участвате в него. Децата нямат избор, не могат да променят средата, в която живеят, но ние възрастните можем. Можеш да спреш сама да носиш сто дини под мишница. Можеш да спреш да се тормозиш за всичко сама и да спреш да се чувстваш отговорна за всичко, което се случва у дома и с децата. Не можеш да си многоръкия Шива и да вършиш всичко сама при това безупречно. Не можеш да имаш отговорите на всички въпроси.

Децата ти имат нужда от спокойна майка!

Започни да си даваш лично време. Да почиваш. Да си даваш радости. Да поемаш твоята част от задълженията и да оставя на бащата неговата част.

 

 

За публикацията са използвани материали от https://babysling-bg.com, с автор:
Нели Василева-Стефанова, Специалист по ранно детско развитие, личностно развитие и хармонични взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца.

 

 

Трябва ли да ги пазим от грешките или да ги оставяме сами да си учат уроците?!